Постинг
16.04.2014 21:08 -
В света на идентичното
Автор: rosenschwarz
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2014 20:01
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 17.04.2014 20:01
Дъжд.
Отвън е студено и сиво. Остават ми още 8547 символа до края на "Железният светилник". Имам една недодялана историческа рецензия на този роман зад гърба си. Не ме питайте кога съм я написала, нито пък какво правих миналата седмица по това време. Наистина не зная, а и дори да се опитам, едва ли ще си спомня.
Всеки един ден изглежда толкова еднакъв с предишния, както и с по-предишния, както и с деня преди него. Ние, хората, рядко се замисляме за света извън "сега" и "утре", погълнати от скучното си ежедневие, от което всячески се опитваме да избягаме. Само че това скучно ежедневие е изплетено от толкова много и различни частици. Защо всичко ни се струва еднакво?!
Седя и си пия топлия шоколад докато някой прави абсолютно същото нещо на другия край на света. Днес са се родили над 100 бебета, а над 100 други хора са си отишли от този свят по същото време. Днес над 100 човека имат рожден ден и над 100 такива честват годишнинa от смъртта на свой близък. За някои днес е най-щастливият, а за други - най-тъжният ден. Днес едни се усмихват и се радват, а други не могат да спрат сълзите си, търкалящи се безмилостно по бузите им. Дори времето изразява себе си. Тук, в София, вали, но съм убедена, че някъде по света жегата е неописуема, а на небето няма нито едно облаче. Тук всичко вече се е превърнало в красива зелена приказка, а някъде там, мъничко кокиче се опитва да се пребори с белия юрган над главата си. Точно в този момент някой е навън с приятели, друг прави курсова работа, трети седи като мен и пише в блога си в компанията на наситената сладка течност. Някой спи и сънува, а следващия може би чете. Някои хора са на екскурзия и разглеждат забележителности, а други умират от скука пред телевизора. Някъде някой отваря очи, за да посрещне прекрасния слънчев ден. Нечий пулс препуска бясно, а нечий друг е тих, бавен и ритмичен. Някой сега се забавлява, а друг работи. Някой с нетърпение чака края на досадния работен ден ...
"Днес" е различен за всеки, но в същото време е и толкова еднакъв. Но не заради слънцето или дъжда, не заради студа или топлото време, не заради различните действия и случки. Всъщност те действително са еднакви. Всичко се повтаря при различните хора, в различно време, в различен момент. И все пак същността им е напълно еднаква. Различни са само чувствата. Защото сълзите имат различен процент соленост, защото ръцете треперят по-силно или по-слабо от вчера, защото всеки изпитва еднаквите неща по различен начин. Няма достатъчно думи, за да може даден човек да опише какво чувства. И дори да облицоваш чувствата си в думи, те винаги ще значат различни неща за този отсреща. Дори да можехме да четем мислите и чувствата на хората, едва ли някога ще сме до толкова съвършени, че да почувстваме дадена ситуация по еднакъв начин. Шаблоните са всеизвестни, но това, което стои зад тях е твътде различно.
"Знам точно как се чувстваш" - поредният клиширан израз без капка стойност. Толкова смущаващ и навлизащ в личното пространство, че чак боли. Искаме или не, всяко действие се уповава на чувството ни в момента, което никога не е същото като "последния път". За това художникът не може да нарисува една и съща картина два пъти и е невъзможно двете уж еднакви картини да са абсолютно идентични. Винаги има нещо малко, нещо различно, една от тези частици, които споменах по-горе. Причината отново е новото чувство, което ни обладава. Независимо дали е тъга или радост, самота или безнадежност, вълнение или апатия, никога нито тъгата, нито радостта, нито който и да е друг шаблон, са идентични с тези в минал момент, още по-малко с тези на друг човек.
Всяко едно наше действие е напълно оригинално и то никога не се повтаря с това от "миналия път" или с нечие друго. Човек е създаден различен, оригинален, и тази оригиналност е описана във всяко едно волно или неволно действие. Дните са толкова различни, че идентичността някъде се губи между редовете на човешката мисъл. Разнообразието не е отвън, то е вътре в нас. Въпросът е да го потърсим. Важно е не действието, а чувството. Да чувстваш означава да живееш.
Всеки един ден изглежда толкова еднакъв с предишния, както и с по-предишния, както и с деня преди него. Ние, хората, рядко се замисляме за света извън "сега" и "утре", погълнати от скучното си ежедневие, от което всячески се опитваме да избягаме. Само че това скучно ежедневие е изплетено от толкова много и различни частици. Защо всичко ни се струва еднакво?!
Седя и си пия топлия шоколад докато някой прави абсолютно същото нещо на другия край на света. Днес са се родили над 100 бебета, а над 100 други хора са си отишли от този свят по същото време. Днес над 100 човека имат рожден ден и над 100 такива честват годишнинa от смъртта на свой близък. За някои днес е най-щастливият, а за други - най-тъжният ден. Днес едни се усмихват и се радват, а други не могат да спрат сълзите си, търкалящи се безмилостно по бузите им. Дори времето изразява себе си. Тук, в София, вали, но съм убедена, че някъде по света жегата е неописуема, а на небето няма нито едно облаче. Тук всичко вече се е превърнало в красива зелена приказка, а някъде там, мъничко кокиче се опитва да се пребори с белия юрган над главата си. Точно в този момент някой е навън с приятели, друг прави курсова работа, трети седи като мен и пише в блога си в компанията на наситената сладка течност. Някой спи и сънува, а следващия може би чете. Някои хора са на екскурзия и разглеждат забележителности, а други умират от скука пред телевизора. Някъде някой отваря очи, за да посрещне прекрасния слънчев ден. Нечий пулс препуска бясно, а нечий друг е тих, бавен и ритмичен. Някой сега се забавлява, а друг работи. Някой с нетърпение чака края на досадния работен ден ...
"Днес" е различен за всеки, но в същото време е и толкова еднакъв. Но не заради слънцето или дъжда, не заради студа или топлото време, не заради различните действия и случки. Всъщност те действително са еднакви. Всичко се повтаря при различните хора, в различно време, в различен момент. И все пак същността им е напълно еднаква. Различни са само чувствата. Защото сълзите имат различен процент соленост, защото ръцете треперят по-силно или по-слабо от вчера, защото всеки изпитва еднаквите неща по различен начин. Няма достатъчно думи, за да може даден човек да опише какво чувства. И дори да облицоваш чувствата си в думи, те винаги ще значат различни неща за този отсреща. Дори да можехме да четем мислите и чувствата на хората, едва ли някога ще сме до толкова съвършени, че да почувстваме дадена ситуация по еднакъв начин. Шаблоните са всеизвестни, но това, което стои зад тях е твътде различно.
"Знам точно как се чувстваш" - поредният клиширан израз без капка стойност. Толкова смущаващ и навлизащ в личното пространство, че чак боли. Искаме или не, всяко действие се уповава на чувството ни в момента, което никога не е същото като "последния път". За това художникът не може да нарисува една и съща картина два пъти и е невъзможно двете уж еднакви картини да са абсолютно идентични. Винаги има нещо малко, нещо различно, една от тези частици, които споменах по-горе. Причината отново е новото чувство, което ни обладава. Независимо дали е тъга или радост, самота или безнадежност, вълнение или апатия, никога нито тъгата, нито радостта, нито който и да е друг шаблон, са идентични с тези в минал момент, още по-малко с тези на друг човек.
Всяко едно наше действие е напълно оригинално и то никога не се повтаря с това от "миналия път" или с нечие друго. Човек е създаден различен, оригинален, и тази оригиналност е описана във всяко едно волно или неволно действие. Дните са толкова различни, че идентичността някъде се губи между редовете на човешката мисъл. Разнообразието не е отвън, то е вътре в нас. Въпросът е да го потърсим. Важно е не действието, а чувството. Да чувстваш означава да живееш.
Тагове:
РАБОТА СЪС СЕБЕ СИ – 50 СТАНОВИЩА
РАБОТА СЪС СЕБЕ СИ – 50 СТАНОВИЩА
РАБОТА СЪС СЕБЕ СИ – 50 СТАНОВИЩА
РАБОТА СЪС СЕБЕ СИ – 50 СТАНОВИЩА
РАБОТА СЪС СЕБЕ СИ – 50 СТАНОВИЩА
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3
