И така, ето го и моя първи пост ..
По принцип, когато се регистрирам някъде първият въпрос, който ми задават най-често е защо съм се регистрирала в него, от къде ми е хрумнало. Понякога е страшно досадно! 
Специално тук ... 

Още много отдавна ми се въртеше идея за блог, само че ме затормозяваха въпроси от типа на "Къде да го направя?" , "Защо изобщо да го правя?" , "Дали е добре да споделям лична информация в мрежата?", "Дали личното ми пространство няма да попадне под обществени разсъждения и нападки, ако въобще някой се поинтересува?" и такива ти ми работи .. В крайна сметка, ето ме тук.
Ще излъжа ако кажа, че живея най-интересния живот, или че первазът на прозореца ми е претрупан с дневници - не. Само 3 дневника, няколко списания на Auto Bild, няколко учебника и дисковете ми. 
Решението за блог ми дойде спонтанно, снощи към 23:30 ч. , когато страшно се подразних на важен за мен човек .. "Защо да не си направя дневник в електронен вариант?" - попитах се аз. Имам много за казване, въпреки че уж въобще не ме е грижа дали някой ще прояви интерес. А и толкова бях ядосана, наранена, обидена, унижена ... че бях в състояние да пиша цяла нощ! Нали си имам тетрадки, пособия за писане като цяло ... Защо пък блог?! Защо не в хубава тетрадка или тефтер? Е, би била достъпна за всеки, влязъл в стаята ми, но май води по точки в сравнение с цялото интернет пространство... Все пак реших, че не искам первазът ми да се срути.
 И така, докато снощи ми се лееха хиляди мисли и идеи в главата относно вчерашната случка, състояща се от 2 смс-а, започнах да се замислям относно блоговете. 
За какво всъщност, ни е блогът? Когато гледах категориите започнаха да ми се въртят идеи от сорта на филмова мания, музикална мания, хора, рекламиращи собствен или чужд бизнес, или други, които просто обичат да пишат. Или пък някои, които искат да бъдат забелязани по някакъв начин? Както се казва .. "да оставят следа". Това винги ми е било малко странно! Защо всеки иска да бъде забелязан? Дори хора като мен, които държат на личното си пространство. Бих отбелязала тук, че и аз като всички останали се вълнувам малко или много, когато видя, че някой е харесал или коментирал нещо мое, било то снимка, статус, коментар или произведение.. Това показва, че някой харесва това, което си, което правиш. Очевидно на хората им пука до някаква степен за мнението на останалите, дори и  тези, които твърдят обратното. Защо иначе ще публикуват неща, които всички могат да виждат?!
Още един довод - в блога винаги можем да бъдем искрени. Може би, защото отчасти водим монолог и говорим повече със себе си, отколкото с някой конкретен човек. Ако със себе си не сме искрени, то с кого?
Също така, тук можем да кажем неща, които благоприличието или ценността на дадени отношения не ни позволяват пред подходящия човек. Не знам дали това ни прави страхливци или просто показва, че сме готови да направим компромис, за да запазим връзката си с даден индивид, но винаги има период, в който целият натрупан гняв се излиза под всякакви "необлагородени" форми. Дали блогът в случая ни служи за "кошче за душевни отпадъци" или пък за споделяне на всякакви дебилщини, и развиването на психични отклонения. Защо да не споделим простотията си? Ако не беше простотията, едва ли щяхме да се смеем на "свръхинтелигентните" шеги на видни личности, професори и т.н. Но аз да млъквам по тази тема, че току виж изникнали някакви коментари от типа на "То си зависи от интелектуалното ниво на човека", които пишат само хора със "свръхинтелектуално" ниво, или поне такива, които претендират, че са го достигнали.  
Та, какво се оказва в крайна сметка? Блог можем да използваме и за бизнес, и за забавление, и за развиване на талант, и за разпространение, и за отмора, и за психическо разтоварване и т.н. Не съм сигурна, коя от всичките причини е виновна за моя първи блог. Може би от всички по малко. Каквато и да е, важното е, че независимо дали ви интересува или не, ще има още много от моите глупости в сайта за в бъдеще. (Освен ако някой модератор просто не се отчая, разбира се. :P )
Сега като гледам, че имам толкова много отклонения от главната тема, и че написаното няма почти нищо общо със заглавието, и аз се отчайвам. Но така е! Не съм тук, за да покажа "писателските си умения", за да се хваля с правопис, който всъщност не смятам за добър (както може да се очаква в днешно време), нито съм тук, за да се изкарвам философска натура! Тук съм за забавление, и да, това значи, че ще се смея силно на снобски коментари за правопис и висша интелигенция - обещано! Това, което не мога да обещая е, че на всяка цена ще намерите нещо интелигентно в писанията ми. Но за сметка на това ще има романтика, драма, малко смях и малко сълзи, собствени гледни точки и откровеност. За сега това е, което мога да предложа.
Надявам се да няма объркани погледи след прочетеното. :D

И помнете: "Не е важно какво казваш, важно е как го казваш". :))

П.П.: Съвсем за малко да забравя. Честит празник! :)